03 май 2017 – Началото
След дълго планиране, групата най-сетне се събра в Ормос Панагиас. Първият ден, както традицията повелява, започна с героичното пренасяне на багаж – толкова много провизии, че можехме спокойно да прекосим Атлантика! Dinox, нашата вярна ветроходна дама, не се впечатли от допълнителния товар – изглежда бе свикнала с нашите морски щуротии. Смехът, закачките и наздравиците не стихваха до последната бутилка, складирана на борда.

Първоначалният план беше амбициозен – курс към мистичната Самотраки, около 80 морски мили на североизток. Но морето имаше свои планове. Щом преминахме Атон, насрещният вятър показа зъби. Нищо прекомерно силно, но точно срещу нас. Вдигнах платната, Dinox накрени красиво на ляв галс и се понесе с 8–9 възела. Поглед към чартплотера… курсът сочи неумолимо към Лимнос. Решението беше лесно – още повече след като един от пасажерите, новак в плаването, започна да бледнее. Лимнос стана нашата нова цел.

04 май 2017 – Откриваме Лимнос
Пристигнахме призори. Пристанището беше почти празно, а след няколко неуспешни опита с котвата, акостирахме на борд. И тогава – тишина. Онази сладка, хипнотизираща тишина на гръцко островно утро. По крайбрежието се разхождаха хора без посока, пенсионери четяха вестници с кафе в ръка, а над тях – крепостта, огряна от меката светлина на изгрева. Безвремие.

Компанията се организира и нае кола – бях подготвил списък с препоръки и забележителности. Островът е голям, прилича на коралова рибка, и заобикалянето му си заслужава времето. В съответствие с местния ред, преместихме Dinox на кърма-котва – далеч не любимото ми място, особено през лятото, когато крайбрежната алея е пълна с любопитни погледи. За спокойствие бих предпочел Мудрос – дълбок залив, скрит на юг, но до там има още 20 мили.

Вечерта бе… типично нашенска – шумна, пъстра, пълна с шеги и… тонове вино!

05 май 2017 – Островът разгледан, плячката събрана
Обиколката на Лимнос приключи с богата колекция от сувенири – от магнити до снимки пред „църквата без покрив“. Финалът бе в крайбрежна таверна, на края на рибарското пристанище. Очакванията ни бяха високи, може би прекалено. Храната и обслужването не ги оправдаха, но това не попречи на веселата компания да опита отново да намали запасите от алкохол.

06 май 2017 – Гергьовден на борда
По традиция, за празника трябваше да се сготви агнешко – в условията на лодка и с газова фурна. Както и предната година, невзрачната фурничка се справи отлично. Настроението скочи, вятърът духна в гръб и решихме да тръгнем обратно – с надежда да стигнем навреме. Празникът продължи и в открито море – а пасажерката, която на идване бе с морска болест, този път сияеше. За съжаление, вечерта вятърът утихна и се наложи да включим двигателя – и така до сутринта.

07 май 2017 – Финал и обещание
Сменяхме се на нощни вахти, за да мога и аз като шкипер да си поема дъх. Сутринта, обратно в Ормос Панагиас, ни посрещна с познатата гледка и задачата да товарим багажа – сякаш не свършваше никога. Не успяхме да се засечем с флотилията, организирана за Гергьовден на Самотраки, но това вече нямаше значение. Преживяването, компанията, залезите и изгревите, ураганният смях и импровизациите… всичко това направи плаването незабравимо.

Догодина – пак!