Ситония (на гръцки: Σιθωνία) е средният от трите полуострова на Халкидическия полуостров. На запад от него е полуостров Касандра, а на изток е Света гора. Заливите, които обкръжават полуострова са Сингитския залив на запад и Торонийския залив от изток. В централната част на полуострова се намира планината Итамос или Драгунтелис.  Ландшафтът е покрит с гори, пасища и планини.

В близост до Ормос Панагиас са разположени два изключително интересно острова – Диапорос и Амолиани

Диапорос се намира в залива на Вурвуру и е изпълнен с множество закътани тихи заливчета подходящи  за плаж и пикник. През лятото почти във всеки залив има закотвени лодки които преспиват там. Много често и ние го правим което почти винаги е свързано с нови приятелства и споделени впечатления и истории в тишината на залива под необичайно ярките звезди!

Алонисос е близо до Атонския полуостров и също е много живописен. В южната му част има много места за закотвяне и с помощта на дингито може да слезете на плажа от златист пясък. Пристанището на Алонисос е малко, но ако си открием място можете да посетите няколко прекрасни самобитни таверни.

Остров Тинос е разположен много близо до най-южната точка на остров Андрос. Той е островът посветен на Дева Мария, където през август пристигат вярващи, които отиват да се поклонят в нейната църква в търсене на милост и сбъдване на техните молитви. Всяка година на 15 август тук се изсипват няколко десетки хиляди поклонници. Освен религиозното и икономическо значение тази седмица има неповторим колорит. В подножието на хълма разцъфва един от онези базари с всякакви възможни непотребни джунджурии, отчаяни пилигрими пълзят по целият почти 1-километров баир на колене и ръце, млади циганки разхождат кръшни снаги, окичени с тежки злата, а бащите им въртят чевермета или спят на плажа под сянката на луксозните си мерцедеси. Голяма част от християнска ромска общност се изсипва по това време тук. Заблудени европейци се чудят дали не са попаднали на новото Вавилонско стълпотворение и безнадеждно търсят свободна стая. В нощта срещу 15 август в двора на църквата разпъват одеяла поклонници, сякаш излезли от разказите на Елин Пелин надяващи се на чудо. Цялата суматоха завършва с грандиозен парад шествие с духов оркестър и гъста тълпа опитващи се да докоснат иконата.

Планинската верига с най-висок връх Тсикния (в митовете известен като домът на бога на ветровете Аеолус) се издига по протежението на острова. На по-ниските склонове стени разделят терасовидно полетата. Бреговете на Тинос са предимно стръмни, но имат и многобройни….с песъчливи плажове или такива покрити с дребни камъчета.

Сред основните елементи, които характеризират остров Тинос, са гнездата на гълъбите. Тези гълъбарници създадени заради птиците са се превърнали в творба на изкуството, вплетено в каменните фонтани в близките населенио места, които са били вдъхновени от тази формация.

Тинос, столицата на острова и пристанище, е градът, в който е концентрирана голяма част от населението. Широка улица води от пристана до хълма, на който се издига величествено църквата на Дева Мария. Построена през 1823г. с мрамор от град Парос и град Тинос, там където е открита икона на Богородица, църквата днес гледа към града.

През по-голямата част от годината островът живее в ленивия ритъм на дълбоката провинция, ободряван от редовните „панагири“, които се провеждат на всеки голям или малък религиозен празник, а те в нашата обща православна религия са много. Един ниско бюджетен турист би могъл да се изхрани седмица-две хапвайки вкусни сърмички и посръбвайки не лошо винце или ципуро, както се нарича местната ракия, обласкан от гръцкото гостоприемство.

На тези дни се опъват големи трапези, а жените развихрят готварското си майсторство, наблягайки и на количество, и на качество. През последните години се провежда и фестивал на Ангинарата, където артишокът е центърът и основата на най-невероятни ястия.

До църквата е разположена Галерията на изкуството на творци от остров Тинос и гръцки художници от новото време, която разполага с много интересна и впечатляваща колекция. В близост е и Археологическия музей с находки от светилището на Посейдон и Амфитрите (плаж Киония) и останки от Геометрично погребение (гр. Ексо Мерия).

В град Ксомбурго можете да се насладите на руините от средновековен замък, на южната страна на който са светилищата на Димитра и Персефона.

Вътрешността на острова е слабо повлияна от развитието на туристическата индустрия, при което 45 селища са запазили своята традиционна характеристика и типичната vernacular архитектура. Заслужава си да посетите следните села : Волакс – със странните камъни, които го превръщат в изключителен феномен; Кардиани и Истерния – с красива гледка към морето; Пиргос – едно от най-живгаописните места на Цикладите. В Пиргос се издига музей, посветен на големият гръцки скулптор Халепас ( Музей на Тинийските творци), който е клон на Школата по изкуствата и е прочут с многобройните творби – скулптори от мрамор.

Сред манастирите на острова, които са построени на живописни места, се откроява този в Кехровуни ( Богородица на ангелите), също така можете да посетите в село Ксинария Католическата катедрала.

Разположен е между островите Лимнос, Имврос и Тасос, на разстояние 24 морски мили от Александруполис. Площта на острова е 178 кв.км, дължината му е 17 км. Островът има овална форма, с дължина на бреговата линия 59 километра, като от тях 35 км са плажове, предимно застлани с дребни камъни.

Главният град на острова се нарича също Самотраки, наричан както други главни селища по гръцките острови Хора. Главният курорт на острова се нарича Терма и се използвал още от римски времена. Самотраки се намира в префектура Еврос. Намира се на няколко километра от морската граница между Турция и Гърция.

Населението е около 2 300. Според последните данни постоянните жители са 3083 души.

Между залива Камариотисас на Самотраки и Александруполис се движи ферибот,  друг свързва острова с Кавала, а има връзки и с Лаврио и с останалите острови в Егейско море. Икономиката на Самотраки се базира на приходите от туризма и риболова.
Самотраки има предимно планински релеф и оскъдните плажове го правя по-предпочитана дестинация за планинари, любители на природата и дори за медитация и йога, тъй като морският туризъм тук е на заден план. Внушителната планина Саос, която е най-всиоката в Егейско море, доминира над целия остров и се вижда отвсякъде.

Пристанището на острова се нарича Камариотиса, малко крайбрежно село. Столицата Хора е на 2 км от морето, в подножието на Саос, с терасовидно построени къщи и останки от стара крепост на върха. На северния бряг има три курортни области – Палеополи, Кариотес и терма, всичките прекалено малки, за да бъдат класифицирани като села, но с по няколко хотела, ресторанти и тесни каменисти плажове. Терма е най-голямото и както предполага името, има горещи минерални извори и общински бани. Къмпингът на острова – Варадес, също е наблизо. Единственият голям (и пясъчен) плаж на Самотраки е Пахия Амос, голям залив на южното крайбрежие. През лятото на него работи бийч бар с чадъри и шезлонги, но заема само малка част от плажа, а по-голямата част е свободна.

На Самотраки  можете да видите един от най-древните религиозни храмове на Гърция, известен като „Светилището на великите богове“. Останките от светилището се намират в Палеополи, където е открита статуята на богинята Нике, днес намираща се в Лувъра. Друга атракция на острова са водопадите, достъпни пеша по пътека, която тръгва от околностите на Терма. Първият водопад е Грия Ватра, на 20 минути пеша, а вторият е Фония, до който се стига по малко по-труден маршрут. Около водопадите се образуват малки каскади и езера, в които може да се плува през лятото (но все пак водата е студена). Църквата Панагия Кримниотиса е построена на върха на стръмна скала на плажа Пахия Амос, с гледка към плажа и заобикалящата природа, и с малка таверна отстрани. През август месец Самотраки се посещава активно от групи хора които сме свикнали да определяме като хипита. Интереса им към острова се базира на активния растеж по това време на халюциногенни гъби. 🙂

Лимнос е осмият по големина остров в Гърция, разположен в северната част на Егейско море между Тасос и Лесбос. Заради старата вулканична дейност е смятан за остров на бог Хефест, бога на огъня. Зевс при един спор с Хера хвърля сина си Хефест от Олимп на Лимнос. Той направил там работилницата си и учел на занаят жителите на острова.

На острова можете да намерите над 30 плажа с прекрасни заливи, ситен пясък и уникални гледки. Има 32 населени места, повечето от които са обявени за традиционни архитектурни селища, археологически обекти и музеи. В северозападната част на острова е местната Сахара – поразителни дюни сред хълмовете на площ от 70 дка.

Лимнос е чудесна дестинация за любителите на уинд- и кайтсърф, а школите, предлагащи обучение по този спорт, разполагат с изключително квалифицирани инструктори, които говорят български.

Столицата Мирина е известна още като Кастро заради византийската крепост с генуезки и османски добавки. От върха при ясно време се вижда Атон, само на 35 морски мили. В старата част има големи каменни къщи от османско време. Целият град има автентичен и традиционен стил с живописните си улички, къщи, пазара и многото зеленина. Гледката от крепостта е вълшебна, а в района свободно се движат десетки сърни.

В Контиас, село на 11 км от столицата, може да се наслаждавате на най-голямата борова гора на Лимнос, на възстановените вятърни мелници и на Балканската артгалерия, събрала през 2005 г. известни художници от полуострова, дарили свои творби. Има доста от Светлин Русев.

Монаси от Атон поверили на местен род икона на Богородица

На върха на планината Какавос в Лимнос, в пещера сред скали се намира “Богородица Какавиотиса” – единствената черква без покрив в света.

Ако се окажете на този гръцки остров в седмицата на Великден, ще присъствате на литургия, която  се провежда само веднъж в годината, на Светли вторник, в недостъпна пещера, “прегърнала” единствената по рода си християнска църква в света и една от най-красивите в Гърция.

Пещерата е идеално място за отшелници и по време на византийския период е подслонявала доста. Дори и днес в съседство се срещат следи от хора, които я посещават, за да се изолират и молят там.

Историята помни, че през 1305 г. монаси от храма “Свети Евстати”, принадлежащ към манастира “Велика Лавра”, се заселват там, за да се предпазят от турските набези. Манастирът е в югоизточния край на полуостров Атон върху стръмна, висока 150 м скала в подножието на планината Атон.

Монасите се скитали из пещерите на Лимнос и построили параклиса, за да служат литургии. След като по-възрастните умират, а по-младите не искали да ходят там повече, последният напуснал острова и се преселил в Света гора.

Преди да замине, намерил местен човек от семейство Мумитзи, който имал мандра наблизо, и му поверил иконата на Богородица. Монахът поискал от пастира да качва иконата в храма всеки Великден и да се служи литургия. Традицията е съхранена и до днес.

Независимо дали ще попаднете там по време на Великден, или в друг момент, това е рядка красота, която си заслужава да се види. Пътят е добре обозначен и леснодостъпен. Черен път води до мястото, където започва пътеката към параклиса. Тесният проход е в добро състояние и е идеален за една прекрасна разходка. Пътеката е подходяща за всички възрасти. По време на разходката ще ви съпровожда ароматът на мащерка и диви билки, а при повече късмет може да се сблъскате и с някой от 40 000-те диви зайци в района.

Последната и най-трудна част от маршрута е от каменни стъпала, които водят до скритата черква. Но гледката е невероятна и компенсира това леко затруднение.

Храмът изглежда като недовършен. Варосаните стени са разположени във вдлъбнатината на скалата. Има купол и параклис. Вътре в църквата има много снимки и дарения и, естествено, иконата на Богородица, съхранявана в продължение на много години от семейството в близкото село, на което е поверена.

До храма не може да се стигне с лодка! 🙂 Най-добрия начин е да си наемете мотопед или кола.  Като тръгнете от столицата на Лимнос – град Мирина, продължавате на югоизток по протежение на главния изход на града към Плати. На кръстопътя на околовръстния път на Мирина завийте наляво. След 1 километър завийте надясно по черен път. Там има знак, който сочи към Какавиотиса. Черният път е около 2,5 км. По него ще намерите място, където може да оставите колата или мотопеда си.

Оттам започва пътеката, която ще ви отведе до върха на планината и черквата на Дева Мария. Пътеката е дълга само 1300 метра. Колкото повече се изкачвате, гледките стават все по-интересни.

След първите 400 м ходене ще намерите място за почивка с невероятен изглед към залива на Мудрос, който е сред най-големите естествени пристанища в Бяло море заедно с Бурниа и разделя Лимнос на две.

Западният край е хълмист, а източният е равен като тепсия, на места със солени блата. След като си поемете дъх, продължавате да вървите между ниска растителност и вулканични скали с интересни геоложки формации. 10-ина минути след като изкачите стъпалата, ще стигнете до върха на скалата, където е сгушена черквата.

На Лимнос ще се насладите на добра и евтина храна. Не пропускайте да опитате прясна риба и морски дарове, омари с дива трева, петел с макарони и ръчно приготвени афтудия (местна паста) в таверната “Манделас” в село Сардес, пържени банички “тиганудия”, сиренето “калатаки”, сухари и мед от мащерка, и да пиете прочутото местно вино “Мускат”.

В северозападната част на остров Лимнос се намира място, което е наречено Местната Сахара. Дебелите пясъци, както местните са ги нарекли, са странно явление от дюни, намиращи се сред хълмовете на площ от 70 дка. Около езерата Хортаролимни и Алики се намират един от най-големите естествени солници в Гърция.

В селището Портяну има етнографски музей. Там ще може да видите експонати от ежедневието на островитяните и много предмети от народния бит и творчество.На острова има и Музей на морската традиция и добива на морски гъби. С миналото на острова ще се срещате на всяка крачка. В археологическия обект Ифестия е разкрит храм, посветен на Великата богиня Лимнос. В столицата на острова, Мирина, пък е открит храм на Артемида. Ще видите и останки от крепостните стени.

На остров Лимнос може да видите интересни находки в повечето археологически обекти. А те са много – Полиохни, Кавирион, Ифестия, храма на Артемида, праисторическия град Мирина, а също така и неокласическата сграда на Археологическия музей на Лимнос. На острова има и Църковен музей на Митрополия Лимнос. Там са събрани безценни артефакти и традиционни църковни произведения на изкуството.

Остров Скопелос – островът Мама Мия

Островът е изключително зелен – със своите над пет милиона бора, 50 000 маслинови дръвчета и едва 5000 жители той е кътче, запазило природата си по уникален начин. Плажовете са оградени от прохладни гори от егейски бор, а водата е с изумруден цят и  кристално чиста.  Скопелос е един от островите избран за снимачна площадка на американския мюзикъл „Мама мия”, превърнато от местните в туристическа атракция. Можете да наемете такси което да ви закара до църквата от мюзикъла кацнала на скала в морето. Това ще ви струва около 40-50 евро.

Крайбрежните ресторантчета, имат собствен облик, а някой от тях са доста стари – 1896г. Местните вина са прочути по от древността, вероятно защото според легендата Скопелос е основан от един от синовете на древногръцкия бог Дионисий – Стафил.

Най – удобният транспорт за обиколка на острова е кола, можете да я наемете от много места в пристанищния град Скопелос, ако сте любителите на пешеходния и вело туризма сте попаднали на точното място. С нашата яхта може да се пристане  в малко градче наречено Неа Клима. За съжаление през разгара на туристическия сезон местата за приставане са силно ограничени. Въпреки това, при успех можете да посетите уникални семейни таверни където да опитате изключително вкусни готвени ястия.